ЖРЕБИЙ

Животът ми до днес премина сред пустиня без оазис.
Дали за зло или добро, но този жребий съм приел.
Римувам огъня с вода, кобилка врана – с бял орел,
и жълтеницата на лятото – с връхлитащия залез.

А гилотината на слънцето не спира да работи –
все още с кръв се смазва смайващия символ на прогрес.
Но обзалагам се – не би го имало без нея днес
това човечество от програмирани биороботи.

Защото винаги съм бързал да печеля и да губя,
главата ми ще хвръкне, след като над другите стърчи.
Светкавица от кръв ще блесне в безразличните очи.

Разголвах своята душа, плътта разнежвах с ласки груби.
Дали пропускам нещо? С лихвите за всичко ли платих?
До вчера бях поет несретен, утре ще съм скитащ стих.