ПО-ВАЖНИ ПРЕВОДИ

   

Пол ЕЛЮАР, ДА КАЖЕШ ВСИЧКО, избрани стихотворения, с предговор от Симеон Хаджикосев „Певец на човешкия устрем към щастие”,  Народна култура, 1981   /с участие и на други преводачи/

   

Пол Елюар

ПЕТО ВИДИМО СТИХОТВОРЕНИЕ

Живея всред безбройните картини на сезоните
И на годините
Живея всред безбройните картини на живота
В дантелата
От форми цветове от жестове и думи
Всред изненаданата красота
И грозотията всеобща
В свежата прозирна бистрота на топлите желания и мисли
Живея всред мизерията и тъгата ала устоявам
Живея въпреки смъртта

Живея всред реката изтощена и пламтяща
Мрачна и прозрачна
Реката от очи и от клепачи
В задушната гора в спокойната поляна
Устремена към морето сляло се с далечното небе
Живея всред пустинята на вкаменено племе
В кипящия мравуняк на самотния човек
И в преоткритите отново мои братя
Живея едновременно в глада и изобилието
В безредието на деня и всред порядъка на мрака
Аз отговарям за живота
За днешния ни ден и утре
Аз съм над предела и пространството
Над огъня и над дима
Над разума и над безумието
Живея въпреки смъртта
Въпреки земята по-невероятна
От безчислените образи на всяка смърт
Живея на земята и всичко на земята е тук с мене
Звездите греят в моите очи и аз създавам тайни
Съизмерими само със земята

Надеждата и споменът не са пределите на тайните
Те съществуват за да раждат винаги живота на земята

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „ДА КАЖЕШ ВСИЧКО”

       Млади поети, които  правят своите уверени стъпки в поезията, общуват с чужди езици и талантливо претворяват постиженията на световната поезия. В Кабинета на младия преводач има хора, които освен руски и украински, владеят испански, френски, немски, гръцки, английски, старокитайски и други езици. Между тях могат да се споменат имената на  Федя Филкова, Васил Сотиров, Иван Бориславов и Захари Иванов, които имат признато оригинално творчество и превеждат направо от френски, немски, руски, украински, старокитайски./…/ Това е една надеждна поетическа преводаческа смяна, на която ще трябва да се  опре бъдещето на нашата преводаческа традиция. За съжаление никой от тези поети няма все още по-цялостна изява – няма издадена книга с преводи, няма самостоятелно представен поет. Почти изцяло към Пол Елюар се е ориентирал Иван Бориславов.  И, струва ми се, твърде сполучливо. В неговите преводи личи творческо разбиране на оригинала, запазване на авторовия натюрел, убедително адекватно звучене на този поет на български.  Достатъчно е да се прочетат двайсетте превода, за да усетите, че преводачът е оставил на преден план преведения автор, а себе си е скрил, не е нанесъл нито едно покушение със своя стил върху стила на поета.

                                                                                                         Вътьо Раковски
1977

        Поезията на световноизвестният френски поет Пол Елюар винаги дълбоко е вълнувала читателите. Очарованието на неговата лирика се доближава по въздействие до музиката.

                                                                                                в. „Народна младеж”
1981

       Красиво оформен том, озаглавен „Да кажеш всичко”, ни представя най-хубавото от безсмъртната лирика на големия френски поет Пол Елюар. Преводачите Андрей Манолов, Васил Сотиров, Иван Бориславов, Пенчо Симов и Рада Москова са превели най-значимите стихотворения на поета, а съставителят Пенчо Симов е положил огромен труд. Истинско богатство е да се притежават ключовите стихотворения на Пол Елюар. Отдавна е признато, че големият френски поет пише стихове за всичко, черпейки от всичко същината на поезията си. Но той прибави нов звук към вечните мотиви за любовта и смъртта, войната и мира. Не случайно Андре Мороа определи поезията му като нежна и тънка, силна и здрава.

                                                                                                        Михаил Василев
1982

      Изданието е съставено от известния познавач на френската поезия Пенчо Симов. То включва стихотворения от 31 книги на Елюар от всичките му периоди и дава добра представа както за творческото му развитие, така и за най-характерното и представително от поезията му, като, разбира се, издава и определен субективен избор и вкус. Не бих казал, че големите преводачески колективи са най-подходяща форма за представяне на един поет. Но в случая участието на шестима преводачи дава добра представа за широкия интерес към поезията на Елюар сред нашите преводачи и /макар чрез единствен превод на Веселин Ханчев/ - за историческото развитие на българския интерес към Елюар. Но като се има пред вид, че съставителят участва с по-скромен брой преводи, също и Рада Москова, може да се каже, че преводът е легнал почти изцяло върху плещите на трима млади поети-преводачи – Иван Бориславов, Андрей Манолов и Васил Сотиров, които са се справили с работата си с много преводаческа добросъвестност, с обич към Елюар и истинско творческо вдъхновение.  Бих казал, че в тази книга верността и точността към оригинала е израз на истинска творческа свобода. Защото именно съхраняването на поетиката на Елюар е по-голямо предизвикателство към българските поетически традиции, отколкото заглаждането  й уж в духа на българския стих. Българският стих съвсем не е това, което сме свикнали да мислим че е, а художествените възможности, които сме способни да изтръгнем от него. В случая с Елюар преводачите в една значителна степен са осъществили това./…/ В заключение мисля, че нашата култура има основания да се поздрави с едно вдъхновено осъществено преводаческо дело и с една необходима и приносна в нашата култура книга. Елюар има вече пълноценно поданство в територията на българското слово.

                                                                                                          Светлозар Игов
1982

   

Еме СЕЗЕР, СИНОВЕ НА МЪЛНИЯТА, избрани стихотворения, Народна култура, 1984

   

Еме Сезер

ВИДЕНИЕ

О вие яростни вълни вестители непромълвили думи
              упояващи ни като вино
ти моя гръд попила сол от залива на древни дни
и вие млади нежни багри разцъфтели сред небето
и вие заредени с електричество жени

какви са тези диаманти
и какви са тези вулканични сили
              с които очертавате незримите си орбити
телепатични връзки прекосете непокорната материя
любовни призиви разпръснати
              по всичките посоки на света
       върнете се за да ни съживите
чрез пощенските гълъби на звездното движение

аз няма от какво да се страхувам
              по-древен съм дори и от Адам
не произхождам от лъва
не съм от неговия род
              от друга жар и други студове съм сътворен
о мое детство мляко от светулка
                                   тръпка на влечуго

нетърпеливо бдяхме гледахме звездите
                                                 и побягнахме
              през таен изход
преплувахме необузданото море
              осеяно с кърми на потопени кораби
достигнах до брега
където ме очакваше нетърпеливо моя груб народ
проникващ вдън горите
              със своите железни копия –
и ето моя сън изплувало видение на вълнолома –
синьо куче на преображението
бяла мечка на айсберга
и Твоето изчезване – тропическо и диво –
като появата на нощен вълк по пладне

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „СИНОВЕ НА МЪЛНИЯТА”

       Това е поезия с трудни за разкодиране символи и послания, изискваща напрягане на интелектуалните и естетическите сетива. А далеч по-мъчно е, струва ми се, нейното превеждане. Защото, за да достигнеш до сърцевината на идеите й, не е достатъчно да  познаваш езика, да владееш словото и стиха. Тук трябва да се преодолеят няколко смислови и културни пласта. Във външния е почти невъзможно думите да построят логически съждения. Те изглеждат пръснати в един хаос, отвъд който вече в сферите на асоциативността, на историческата и етническата обусловеност, те придобиват форма и обемност. Именно като монолитна цялост въздействат творбите на Еме Сезер, образно казано, като изригване на вулкан, съставен от милиони разнородни елементи, чиято спойка е върховната енергия на съзнанието. Този вулкан от гняв, болка, жажда, нега, надежда представя самосъзнанието на  черния човек веднъж като свободна личност, втори път като равноправен гражданин на света. В книгата не липсват и творби с интимни мотиви, в чиято  мелодика има нещо от тъжния негърски блус, но безспорно най-силни са тези, в които преобладава социалното съдържание. От преводите на Иван Бориславов се чувства мощта на първообраза, неговата първична стихия, съчетана с метафоричен изказ и прелестна звучност.

                                                       Алберт Бенбасат
1985

       Еме Сезер – наричат го „голям черен поет”, „поет на три континента”, сравняват поетическите му превъплъщения с тези на Луис Армстронг в джаза. Дойде време и за нашата среща с него. Сборникът „Синове на мълнията” представя един многолик, темпераментен, мислещ творец. Поетът Иван Бориславов – съставител и преводач на книгата – не е търсил екзотичното в стиховете на Сезер, не се е опитвал да огъне жилавите им стъбла към българската или дори към европейската поетическа традиция на ХХ век. Стремежът му е бил да запази тяхната същност./…/ Срещата със
Сезер – този окован във вериги роб и горд „син на мълнията”, негър, пилигрим,  бунтовник, „ по-древен от Адам”, магьосник, людоед, грифон, дивак, пророк…човек като всички нас, поет – отмества още  по-надалеч хоризонтите на нашата представа за поезията на ХХ век.

                                                                          Катя Митова
1985

    Едно от най-сериозните постижения на почти десетилетната поредица „Поетичен  глобус”/изд.”Народна култура”/ е стихосбирката „Синове на мълнията” от Еме Сезер, творец с космополитен дух, въплъщаващ в себе си и „бялата”, и „черната” култура. Пречупвайки ги през призмата на своя поетически изказ, той ни поднася огнена лирика, ту оголена до жестокост, ту наситена с причудливи метафори, които нашепват загадъчни мелодии от черната му родина./…/ Преводачът изцяло се е съобразил с особеностите на оригинала и е постигнал превод, съвсем близък  до интонационното звучене на словесната стихия на Еме Сезер. Сам поет, Иван Бориславов не се е изкушил да заеме изразните средства от своята по-мека пастелна творческа палитра, а е останал докрай верен на оригинала. Тази многопластова поезия въздейства не само чрез конкретното съдържание на думите, но и чрез скрития зад тях дух на поета. Именно този  неистов и витален дух, който се бунтува, провокира, крещи, е огънят, който разпалва думите в стихотворението. Този дух е запазен изцяло и в преводите. Общо може да се каже, че Иван Бориславов се е справил много добре със задачата си. Запазил е и същността, и формата на тази необичайна, но близка и разбираема след неговия преводачески прочит поезия.

                                                                                                          Атанас Сугарев
1986

       Като чудесни поети и преводачи израснаха през последното десетилетие Александър Шурбанов /претворил Тед Хюз/ и Иван Бориславов, който ни представя Еме Сезер.

                                                                                                            Нино Николов
1986

      Съвременната модерна поезия, разбивайки света на неговите противоречиви части, е същевременно поезия, която осезава първичното и духовното единство  на света и се стреми към него. Това се чувства и  в стиховете на някои от преведените френски поети като Еме Сезер, Анри Мишо, Гийвик. Размяната на местата на предмети и хора, превръщането на лирическия „аз” в център, където се извършва  срещата на всички неща, разрушават границите между света и човека в стиховете на Е. Сезер /в превод на Иван Бориславов/.

                                                                                                      Розалия Ликова
1994

   

Блез САНДРАР, В СЪРЦЕТО НА СВЕТА, избрани стихотворения, с предговор от Иван Бориславов „Блез Сандрар, или скитникът сред звездите”, Народна култура, 1987 /Годишна награда на Съюза на преводачите в България за най-добър превод на поезия/

   

Блез Сандрар

ОРИОН

Това е моята звезда
Тя има форма на ръка
Това е моята ръка в небето
През цялата война аз виждах Орион през бойница
Когато цепелините долитаха да хвърлят бомби над Париж
те винаги долитаха от Орион
Сега той пак блести над мен
Гротмачтата пробива днес дланта на същата ръка
която вероятно също страда
тъй както моята отрязана ръка пронизана от копие
на постоянна болка
ме принуждава винаги да страдам.

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „В СЪРЦЕТО НА СВЕТА”

 

      В сборника „В сърцето на света” Иван Бориславов ни представя надвременна поезия, съзвучна с динамиката и конфликтите на нашето тревожно съвремие. Отличен познавач на френската поезия, талантлив поет, Иван Бориславов ни се разкрива в светлината на първооткривател за българската читателска публика на едно внушително творческо дело. Той блестящо изпълнява всички задачи, с които се е нагърбил. Отлично е неговото съставителство – нито за миг не го е подвел страхът, че някои от стиховете са безкрайно трудни за превеждане. Единствен критерий при подбора за него от начало до край си остава значимостта на авторовото послание.  Приносен характер има и встъпителната студия „Блез Сандрар, или  скитникът сред звездите”. С големи познания и умения са съставени и обяснителните бележки. Но, разбира се, най-важното си остава самият превод. Тези, които са се запознали вече с поезията на Сандрар, добре разбират защо говоря за преводачески трудности. Да се уловят мълниеносните асоциации на поета, да се интерпретира вярно цялото многообразие от импресии, спорещи гледни точки, да се запази почти кинематографичния монтаж в поемите – това са само част от проблемите пред преводача. Иван Бориславов майсторски се е справил с почти всички капани на текста. Помогнало му е задълбоченото познание на френската поезия и култура, както и гъвкавото чувство за възможностите на българското слово. Няма съмнение, че първата ни среща с поезията на Блез Сандрар е събитие в съвременния български културен живот. Тя поставя и нови задачи пред изследователите на родното поетическо развитие, защото несъмнено ще се намерят типологически връзки, а това ще обогати още повече и познанията за богатствата на националната ни поезия.

                                                                                                           Георги Цанков
1987

      
       Самият факт, че Иван Бориславов е съставител, преводач, автор на предговора и бележките вече е доказателство за сериозността, с която той е подходил към „своя” поет, нещо, което намира потвърждение при анализа както на предговора, така и на превода му. Нека започнем с предговора. Към необходимото въведение за българския читател в поетичния свят на Сандрар Бориславов е пристъпил неформално, проявил е познания, съвестно се е документарил, но е успял да вдъхне на текста и цялата своя любов към автора, с което допринася за интелектуалното и творческо приобщаване на българския читател към поета. Похвално е,че Бориславов много внимателно се е отнесъл към литературната митология, съпътстваща името на поета, и с вещина е отделил истините от неистините. Без да се впускам в безплодни филологически анализи, ще кажа, че пред нас стои един истински поетически превод, всички интонационни, версификационни и образни особености на Сандраровата поезия са предадени с необходимата артистичност и с голяма добросъвестност. Този успех Бориславов постига чрез пълното разчитане на оригинала и пресъздаването му с добре овладяните средства на съвременния български поетически език. Много отблизо следва оригинала, подобен подход би се сторил може би недостатъчно творчески на някои привърженици на по-свободното интерпретиране. Важното в случая е, че Бориславов напълно се доверява на творческия си темперамент и не робува на никакви преводачески предразсъдъци или теоретически постулати. Примерите, които могат да се посочат, са многобройни, но ми се иска да изтъкна най-вече успешното претворяване на поемите „Великден в Ню-Йорк” и „Проза за транссибирския експрес и малката Жана от Франция”, тъй като те са своеобразен ключ за цялата европейска поезия на ХХ век.

                                                                                                        Андрей Манолов
1987

       Блез Сандрар е яростен новатор, който разчупва старите канони, руши закостенелите представи за поезията, отстоява новите изразни средства. Изброих някои от характерните особености на неговата поезия, за да изясня задачата, стояща пред Иван Бориславов. Веднага искам да кажа, че той се е справил много добре и с подбора, и с компетентно написаните бележки, и,разбира се, с превода. Преводачът владее великолепно изказните възможности на българския език и това му е позволило да предаде цялата мощ на непривичната за нас поезия. Хубаво е, че той е подходил към всяка творба като към отделно цяло, което има свой специфичен вътрешен език и облик, но и същевременно е част от мощното поетично внушение на Сандрар. Преводът вярно отразява оригиналния изказ и дава пълна представа за своеобразието на френските стихове. Благодарение на Иван Бориславов гласът на Блез Сандрар прозвуча дръзко и автентично и на български.  

Атанас Сугарев
1987

      Давам ти моят най-обожаван поет Фернанду Песоа. Нека стане той твоят Песоа, както твоят Сандрар е и мой Сандрар.

                                                                                                           Георги Мицков
1988

 

       Иван Бориславов – поетът, който направи своето пътешествие „В сърцето на света” с Блез Сандрар…


         Мириам Сандрар
1997


        Вашият превод на Сандрар ми е много полезен. Пиша за едно френско списание текст за присъствието на  поезията на Сандрар у южните славяни/надявам се, че  такова нещо още съществува!/ Стигнах до чудната констатация, че сред източните славянски народи на Балканите /българи, сърби, македонци/ той е много популярен поет, докато западните /хървати и словенци/ едва ли го познават. Православни и католици – и тук ли се отразяват разликите?

 

                                                                                                        Влада Урошевич
1997

       През 1987 , годината, когато излиза преводът на Иван Бориславов, България е обзета от предчувствие за промяна на политическия режим. 80-те години бяха  богати на важни културни събития и артистичният живот се стремеше категорично да се  еманципира от политическата опека. Именно в този кипеж се вписва начинанието на Иван Бориславов./…/ След 1944 един особен климат бе наложен в България и ограниченията в социалния и политическия живот бързо се разпростряха и върху артистичния живот. На изискванията на официалната цензура се противопоставяше, понякога подмолно, стремежът да се заобиколят идеологическите ограничения в художествената област. Преводът на Сандрар през 1987 трябва да бъде анализиран във връзка с тази ситуация. Представен на публиката по повод на своята стогодишнина, един поет като Сандрар, разрушил поетическите принципи на символизма, който е все още твърде силен в началото на ХХ век, придобива символично значение точно тогава, когато българската поезия търси нови пътища. В това отношение готовността на българската литературна критика да коментира това издателско събитие е красноречива. Цялото общество е в очакване на радикални политически промени, както и на промени в областта на поезията и поетиката. В случая Сандрар играе роля на подстрекаващ пример. Предговорът на Иван Бориславов полага няколко жалони в тази насока./…/Анализът е апел към промени в поетическата форма. В това се долавя стремежът на българските творци да се освободят от идеологическата опека, която си служеше с категорични изисквания, за да държи в подчинение литературата и изкуството. Тук трябва да се подчертае, че по онова време Иван Бориславов вече е превеждал Пол Елюар и Еме Сезер. Той вече е автор на пет стихосбирки и през същата 1987 публикува книга за взаимните влияния между поезията и живописта в западното изкуство, в която също пише за Сандрар./…/ Със своята форма и изказ преводът на Бориславов удовлетворява взискателността на литературните критици, които му посвещават рецензии. Съюзът на преводачите в България му присъжда своята годишна награда.Трябва да се подчертае също и ползата от обяснителните бележки, направени от преводача на това издание.

                                                                                                    Румяна Л.Станчева
2000

       Иван Бориславов – големият пионер и преводач на поезията на Сандрар…

               Проф. Клод Льороа
2000

   

Ана дьо НОАЙ, СЯНКАТА НА ДНИТЕ, избрани стихотворения, с предговор от Иван Бориславов „Тя пя, както пее птицата”, Народна култура, 1989

   

Ана дьо Ноай

НАЧАЛО

Аз мисля неведнъж за моето начало,
разцъфнало в зори.
Живеех със сърце, от обич запламтяло –
то и до днес гори.

Тъй както времето оставам вечно млада
и скитам по света.
Родена съм преди Египет и Елада,
далече в древността.    

Донесе ме вълна и сред блестяща пяна
пристъпих на брега.
Вулкан угаснал бе вселената, огряна
от пъстрата дъга.

Аз помня утринта и слънцето от злато,
когато бе дошла,
за да ме осени богинята Ерато
с разперени крила.

Сега съм крехкото, пламтящо огледало
на бягащите дни,
предутринния хлад, небето засияло  
от звездни светлини.

Понякога от сън събуждам се без сили
край черните фурми.
Към Азия на път поемат пак камили
в пустинните земи.

И тук, на този бряг, сред спомените скъпи,
под сенчесто стебло,
очаквам Одисей към мене да пристъпи
на рамото с гребло.

Завръщам се назад – и през вода и суша –
към своите предци.
До Александрия отивам, за да слушам
прочути мъдреци.

Арабия съм аз на вълците в очите,
жадуващи за пир,
отдъхвам от жарта под палмите честити
в испански манастир.

Ала не бих могла мечтата да опиша
или пламенността,
дори ако върхът сред облаци въздиша
и връща ми страстта,

дори и кремът бял да цъфне не в полето,
а в мене – боязлив, -
дори морето да се събере в сърцето
и да последва взрив!

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „СЯНКАТА НА ДНИТЕ”


       Още при първия прочит тези стихове, които и днес звучат съвсем съвременно, заслуга за което има  и преводачът Иван Бориславов, оставят  върху читателя отпечатък. Те са като белег. Белег от любов /„Отпечатък”, „Въодушевление”/. Стихотворение след стихотворение читателят се потопява в екзотичната и митологична вселена на поетесата, открива нейната жизнена философия и поетическо верую. Еуфорията, родена от младостта и красотата, жаждата за духовни и плътски пиршества, уловена в мига на нейното раждане, са израз на вродена виталност, а осмислени и философски, изграждат представата ни за един постромантизъм след великолепните учители – Шатобриян, Вини, Ламартин и Юго. Природата-прамайка е надарила щедро дьо Ноай. Нейната лирическа героиня носи гъстите тъмни сокове на Вечната жена, на библейската Ева, родена преди Египет и Елада. Ето защо тук има и нежна еротика /„Младост”/, и игра на настроения  /„Вълни”/, и майчина грижовност /„Бяг в синевата”/, и благослов на любовта /„Така мечтах за тебе”, „Отсъствието ти…”/, и езическо преклонение пред извора на живота /”Молитва към Слънцето”/. Богатството на поетични състояния, незабравимите картини /„Градът на Стендал”, „Летен дъжд”/, нирваната на един поет, обвързан с най-нежните нишки на красотата, както и пантеистичните философски внушения правят първото издание на „Сянката на дните” истинска библиографска ценност.

                                                                                                         Анита Коларова
1990

       Прозаичният коментар към творбите на Ана дьо Ноай е почти невъзможен, защото те не познават тематичността и събитийността, обединява ги кръг от символи, равноприближени или равноотдалечени от центъра, от лирическия „аз”. Стихотворенията „Песен за благоприятното време”, „Сърце”, „Младост”, „Вълни” се движат в стремителния и гъвкав континуитет на декларираните Чувства, които, както при всеки роден романтик, сменят полюсите си с неизтощима последователност – от възторг към униние, от любознателност на сетивата към сломеност на духа, като във виртуозните полети на висшия пилотаж небето и земята постоянно сменят местата си./…/ Съставителят и преводачът на книгата Иван Бориславов е доловил почти природната последователност на трите етапа в романтичното светоусещане на поетесата: екзалтация, унес, угасване. Композицията на книгата се движи в низходяща градация: от одите, химните и дитирамбите през идилиите и медитациите към елегиите, към философския реквием „Мисия”, трагичен синтез на трансцендентното и земното: „Аз...бях божествената връзка между земя и свод, // неуморим посланик на вечния живот”. Езикът на превода е напълно равностоен на пеещата духовност на оригинала.

                                                                                                    Добринка Корчева
1990

         Избраните стихотворения на най-голямата френска поетеса от първите десетилетия на ХХ век Ана дьо Ноай са преведени блестящо от Иван Бориславов.Те ни грабват със своята романтичност, с възхвалата на младостта, любовта и природата. Но и с размислите и преживяванията при срещата със смъртта.

                                                                                                        Виолета Радева
1997

   

Жак ПРЕВЕР, ПРИКАЗКИ ЗА НЕПОСЛУШНИ ДЕЦА, избрани стихотворения и приказки, с послеслов за „послушни” родители от Иван Бориславов „Непослушникът Превер”, Отечество, 1991

   

Жак Превер

ИЗПИСАНА СТРАНИЦА

Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
- Повторете! – нарежда учителят.
Две и две четири,
четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
Но ето я птицата лира,
която прелита в небето.
Детето я вижда,
детето я чува,
детето я вика:
- Спаси ме,
поиграй с мене,
птицо!
И птицата бързо се спуска,
заиграва с детето.
Две и две четири…
- Повторете! – нарежда учителят.
А детето играе
и птицата с него играе…
Четири и четири осем,
осем и осем шестнайсет…
А шестнайсет и шестнайсет – колко ли правят?
Нищо не правят – шестнайсет и шестнайсет.
И преди всичко съвсем не са трийсет и две.
Изглежда е точно така –
затова те внезапно изчезват.
А детето укрива странната птица
под чина си.
И всички деца
се вслушват в нейната песен.
И всички деца
се вслушват в нейната музика.
И на свой ред осем и осем отлитат.
И четири и четири,
две и две
едно подир друго изчезват.
А едно и едно не са вече
нито едно, нито две.
И едно по едно си отиват и те.
А птицата лира свирука,
детето запява,
учителят вика:
- Стига с тези нелепи шеги!
Но всички деца
слушат птичата музика
и стените на класната стая
тихо се срутват,
и стъклата на всички прозорци
се превръщат отново на пясък,
мастилото става вода,
чиновете – дървета,
тебеширът – крайбрежна скала,
перодръжката – птица.

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „ПРИКАЗКИ ЗА НЕПОСЛУШНИ ДЕЦА”

       Редакцията на в. „А.Б.В.” подбра няколко чудесни книги, които през дългите зимни вечери на коледната ваканция ще са ваш добър и умен другар.
       Радостна е появата на „Приказки за непослушни деца” на френския поет Жак Превер. В своите чудновати приказки той не третира читателите като деца, а  се обръща към чистотата на детството, която всеки съхранява дълбоко в себе си.

                                                                                                                      в. „АБВ”
                                                                                                                      1991


        Издателство „Отечество” е едно от най-уязвените в книжната пазарна многотия/…/, защото не отстъпва по отношение на действително художественото съдържание и професионалния превод. В дните, когато човек се стреми да купи на децата си нещо наистина хубаво, а не просто да отбие номера с какъв да е подарък, с радост препоръчваме тази книга. Тя обогатява не само подрастващата, но и позастарялата душа. Превер е поетът, който никога не е написал думата „омраза” и който знае как да се нарисува птиче /първо – клетка с открехната вратичка, после внимателно изтриваш клетката/, поет, който уж познаваме, но всъщност без приказките му за деца. Новото издание на „Отечество” е произведение, което няма да изхвърлите след прочит или да пратите на тавана.

                                                                                                          Сибила Димова
1991

       След преводите на Веселин Ханчев и Валери Петров творчеството на френския поет Жак Превер се появява  отново в  българската култура, представено от преводача Иван Бориславов. Нетрадиционното заглавие на книгата посочва не само нейния адресат, но и главните действащи фигури в богатото и усложнено словесно пространство, в което поезията и прозата вървят ръка за ръка, взривявайки класическите езикови конвенции като в „сън наяве” или в „детска игра”. Може би затова познатият и непознатият Превер с еднаква лекота се обръща както към „непослушните деца”, така и към „послушните родители”, защото творци като него са винаги верни на своето детство, а разграничението поезия за деца и поезия за възрастни е условно. До специално написаните творби за деца като „Писмо от островите скитници”, „Приказки за непослушни деца”, „Зимна детска песен”, „Коледа за събирачите на сняг”, „Песен, която се пее на висок глас и на куц крак” и др., в книгата на Иван Бориславов естествено съжителстват и родените „под диктовката на мисълта” притчи „Котаракът и птичето”, „Подарък от птица”, а така също и гротескните образи от „Гарнизонен отпуск”, „Чудесата на свободата” или лирическите късове като „Как се рисува портрет на птиче”, „Изписана страница”, „Толкова по-зле”, „Панаирджийски кончета” и др., в които  детето на Превер и детето Превер са готови да  отвърнат на абстрактната метафизика с усмивка или сарказъм, с ирония или нежност, но винаги с доброта./…/ Отношенията субект и обект са диалогично изразени и представят опита на Превер да реформира сюрреалистичната версификация /при ониричната поезия външен и вътрешен свят се сливат/, като обогатява поезията не само формално /чрез създаване на неологизми и игрословици/, но и смислово. От една страна, свободното  и „автоматичното” обвързване на думите усилва ефекта на изненадата, която в естетиката на сюрреализма е мярка за поетичност, а от друга страна, дава израз на новото съдържание , което поетът налага в изкуството и за което Роже Нимие пише: „Превер не е моден, по-скоро той е народен.”
       Преводите на Иван Бориславов и илюстрациите на Киро Мавров, включени в книгата „Приказки за непослушни деца”, ни връщат на оня остров, за който магьосникът Превер разказва: „Едни го назоваваха Щастлив Нов остров, а други го наричаха просто: Острова Като Преди”.

                                                                                                     Валентина Попова
1992

       Третата книга с творби на Ж.Превер е издадена /в България/ през 1991 г. от изд. „Отечество”. Тя се нарича „Приказки за непослушни деца” и съдържа и проза от друг голям познавач на Превер – поета и преводача Иван Бориславов. Освен стихотворения от изброените по-горе стихосбирки на Превер, тук е включена и нова книга – „Писма от Островите скитници”.
       Книгата е предназначена за по-младите читатели и допълва нов щрих в представяне творчеството на Превер като автор на приказки за деца /но и за възрастни/. В тях веселата фантазия на поета рисува един свят, колкото невероятен, толкова и реален, в който съжителстват хуморът и добротата, нравствеността и любовта. С малки изключения заглавията, включени в българската книга, са преведени за първи път. Ив.Бориславов също се е справил добре с нелеката си задача да предаде адекватно ритмическата основа на преплетената с алитерации и рими Преверова проза, играта на думи и пластическите извивки на мисълта му, както и да премери сили в превода на отделни стихотворения с В.Ханчев и В.Петров.

                                                                                                          Атанас Сугарев
2001

   

Анри НОВЕРА, ФРАГМЕНТИ, избрани стихотворения и миниатюри, Жорж Неф, 1992
/с участие и на други преводачи/

   

Анри Новера

ЧЕРВЕНО…

      Червеното приветства
множеството неподвижни господа,
внезапно изненадани в любимите си пози…
Миналият им живот навярно се представя по-добър,
отколкото е бил.
       Червеното разгаря сред тресавището
своите издайнически пламъци.

Всички най-прозрачни зони бяха пощадени.
       - Дали ЧЕРВЕНОТО е трайното изображение
на цялото пространство?
       - Разбира се,
ако е невъзможно да се движиш в него!
       - Защото то ще бъде толкова ограничено.
       - Размазано с двуостър нож върху зелената подпора,
то ще предскаже множеството сенки,
винаги готови да се хвърлят на гърлата ви…
Човек ги предусеща винаги в най-уязвимите места.
       - Търсене учения!
       - Нека ми налее нова чаша огън!

             Покорени пламъците шепнат.
       Аз си спомням.
       Сенките се втурват към избухнал нов пожар.
       - Тръгнете в този миг след саламандъра!

   

Жак ПРЕВЕР, КАК ДА НАРИСУВАШ ПТИЦА, избрани стихотворения, юбилейно двуезично издание, с предговор от Валери Петров „Поет гневен и нежен”,  Колибри, 2000 /с участие и на други преводачи/

   

Жак Превер

ТОЛКОВА ПО-ЗЛЕ

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че…
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: При условие, че…
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „КАК ДА НАРИСУВАШ ПТИЦА”

         През 2000 г. по случай стогодишнината от рождението на Жак Превер ИК „Колибри” пусна на книжния пазар двуезично издание на най-добрите стихотворения на поета. Елегантното томче е илюстрирано с колажи на Превер и съдържа творби, пресъздадени на български от Веселин Ханчев, Валери Петров, Иван Бориславов и Румяна Л. Станчева. Както отбелязва в предговора си Валери Петров: „Настоящото издание обхваща труда на тримата поети в един подбор от техните книги. То включва и преводи на Румяна Л.Станчева, направени напоследък и публикувани тук за първи път. Целта на този двуезичен сборник е да бъде представен по-пълно и по-точно образът на поета. Естествено подходът на всеки от преводачите ще се отличава по нещо от този на другите, но наличието на оригиналния текст до всеки превод и силното своеобразие на Превер – надявам се – ще осигурят единството на предлаганата книга.”
         Като цяло творчеството на Жак Превер е представено сравнително добре в България както с публикациите в периодичния печат и антологиите, така и с изброените четири отделни книги. Тримата основни преводачи /В.Ханчев, В.Петров и Ив. Бориславов/ са подходили с различен подбор и от различен ъгъл към превода и благодарение на това имаме доста точна и жива представа за стилистичните и идейните измерения на това творчество. Поради силата на темите и жизнеността на неподражаемия си изказ стихотворенията на Превер се радват на широк и постоянен интерес у нас.

                                                                                                          Атанас Сугарев
2001

   

Андре БРЬОТОН, ПО-СКОРО ЖИВОТЪТ, избрани стихотворения, с предговор от Иван Бориславов „Папата на сюрреализма”  и животопис на поета, Хемус, 2001
/Преводът е спечелил конкурс и е издаден с подкрепата на програма „Култура 2000” на Европейския съюз/

   

Андре Брьотон

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛЕДСТВИЕ

Изкуството на дни изкуството на нощи
Везни от оскърбления които се наричат извинение
Червени и чувствителни везни с теглилка полета на птица
Когато всички циркови ездачки с белоснежни шии
С ръце избутват свойте парни колесници по ливадите
Аз виждам подлуделите везни
Съзирам ибиса с изтънчени обноски
Да се завръща пак от езерото в моето сърце
И колелата на съня омайват бляскавите коловози
Които се издигат чак над раковините на роклите
И удивлението скача тук-там по морето
Тръгни си скъпа утринна зора и не забравяй нищо от живота ми
Вземи и тези виещи се рози стигащи до кладенците на огледалата
Вземи трептенето на всички мигли
Вземи дори и жицата поддържаща внимателните стъпки
              на въжеиграчите и капките вода
Изкуството на дни изкуството на нощи
Аз съм застанал на прозореца в един далечен
              и изпълнен с ужас град
И виждам как мъже с цилиндри крачат
              на еднакво разстояние един от друг
Като онези дъждове които толкова обичах
Когато съм се чувствал много хубаво
„Господен гняв” е името на бара в който влязох вчера
Написано е с бледи букви върху бялата витрина
Ала девойките-матроси преминаващи отвъд стъклото
Са толкова щастливи за да са страхливи
Тук няма трупове убийствата са винаги без доказателства
Тук няма никога небе а само тишина
Тук няма свобода освен зарад самата свобода

 

КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА „ПО-СКОРО ЖИВОТЪТ”

         Първото цялостно представяне на поезията на Брьотон на български е поредният преводачески подвиг на Иван Бориславов, без когото трудно можем да си представим българското знание за модерното френско изкуство. Именно Брьотон е човекът, който без съмнение би имал правото да заяви: „Сюрреализмът – това съм аз!” И ако никога не го изрича, то не е поради някаква фалшива скромност, а защото никой не е в състояние да оспори челното му място в движението. Брьотон е харизматичната фигура, успяла да обедини около своите идеи едно съзвездие от творци, които Алехо Карпентиер нарича „най-необикновеното, най-удивителното от всички поколения, появили се във Франция след 1830 г., след битката за „Ернани”.
         Самото издание е един полиграфически шедьовър. Снабдена с предговор и подробен животопис на скандалния „папа на сюрреализма”, книгата наистина може да бъде прочетена и като една малка енциклопедия на сюрреализма. Изданието включва още репродукции, факсимилета и много фотографии – не само на Андре Брьотон, но снимки на корици на книги, списания, колажи, писателски кафенета, излети сред природата, писатели, поети, художници, приятели…

                                                                                           в. „Литературен форум”
2001

       Аз съм художник. За да разбера същността на сюрреализма, се обърнах към творчеството на френските поети. Бях силно впечатлен от книгата на Андре Брьотон „По-скоро животът”. Така освен сюрреализма и Брьотон, открих и поета Иван Бориславов, който е превел тази поезия.

                                                                                                       Петър Крумовски
2005